Една четвърт от българите биха заминали да живеят в друга държава, ако

Една четвърт от българите биха отпътували да живеят в друга страна, ако разполагат с всички нужни документи. Мнозинство от две трети (67%) биха останали да живеят в България. Едва 8% са тези, които не могат да преценяват. Това демонстрират резултатите от изследване на публичното мнение, извършено от международната Асоциация " Галъп интернешънъл "  в 57 страни, покриващо към две трети от световното население (и към 90% от страните, които са свободни да проведат и разгласяват резултати от изследвания на публичното мнение).

Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина. Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).

Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване, разясняват от " Галъп ".